Въздухът винаги съдържа вода под формата на невидима водна пара. Съдържанието на влага във въздуха се измерва с хидрометър. Показанията му при 60% влажност означава, че въздуха е достигнал 60% от способността си да поема влага. Количеството на поетата влага зависи от неговата температура или т.е. казано с други думи:

Въздух с 20°С може да поеме максимум 17.3 гр. / м3 водна пара - това е не наситената влажност.

Когато хидрометъра показва 100% при относителна влажност от 60% и температура от 20°С, във въздуха се съдържа 17.3 / 100 х 60 = 10.4 гр ./ м3 водна пара.

Тази стойност, по-точно 10.6 гр. / м3 е относителната влажност във въздуха 12°С.

Температурата, при която въздухът достига максимална влажност, се нарича точка на оросяване.

Ако въздух с 20°С и с относителна влажност 60% се охлади на 12°С, то неговата точка на оросяване е достигната.

При по нататъшно охлаждане въздухът отдава излишната си влага.

Върху студени повърхности се отлага водна-роса. Въздух от 0°С може да поеме максимум 4.8 гр. / м3 водна пара.

При относителна влажност от 98% /мъгла/, въздухът съдържа 4.8 / 100 х 98 = 4.7 гр. / м3 водна пара.

Ако въздух с температура от 0°С и 98% относителна влажност се затопли до 20°С, то неговата влажност става само 4.7 / 17.3 х 100 = 27%.

И като обобщение може да отбележим:

  • Студеният въздух може да поеме малко количество водна пара.
  • Способността да поема водна пара - влага е толкова голяма, колкото по-топъл е той.
  • Студеният въздух е по-сух от топлия, затова затопли ли се относителната му влажност се понижава.
  • Проветрението през зимата внася студен и по-сух въздух в топлото по-влажно помещение.
  • При затопляне на помещението влажността му пада, тъй като въздухът може да поема допълнителна влажност, например по стени и мебелировка.