Превръщане на таван или мазе в жилище: Законни процедури за промяна на статута
Съдържание:
- Архитектурно-технически изисквания и нормативи за жилищни обекти
- Скрити рискове и санкции по ЗУТ: Цената на незаконното строителство
- Правният казус със съгласието на етажната собственост (Чл. 38 и Чл. 185 от ЗУТ)
- Необходимата проектна документация: Фази на инвестиционното проектиране
- Финализиране на процеса: Въвеждане в експлоатация и АГКК
- Често задавани въпроси (FAQ) от инвеститори и собственици
- Покажи всички

В условията на силно ограничен сграден фонд и непрекъснато нарастваща стойност на недвижимите имоти в урбанизираните територии, оптимизацията на съществуващи, но неизползваеми пространства се превръща във водещ приоритет за инвеститори и собственици. Подпокривните пространства и сутерените, традиционно третирани като складови или второстепенни помещения, притежават колосален финансов потенциал. Тяхната трансформация в пълноправни самостоятелни обекти обаче представлява един от най-сложните административно-правни процеси в българското законодателство. Успешната промяна на статут на таван в жилище е процедура, която пресича множество нормативни актове, изисквайки задълбочено познаване на Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Закона за собствеността (ЗС), Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Инвеститорите изключително често подценяват бюрократичната тежест на това начинание, водейки се от илюзията, че един вътрешен ремонт и прекарването на комуникации са достатъчни за обособяването на нов апартамент. Практиката категорично доказва, че подобна самодейност или наемането на проектанти без специфичен опит в административните лабиринти води до катастрофални финансови загуби, принудително спиране на строителството и абсолютна невъзможност за реализиране на нотариални сделки. Липсата на висококвалифицирана експертиза при взаимодействието с общинските администрации, Районните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) е в състояние да блокира завинаги разпореждането с даден имот. Именно в тази враждебна административна среда, националната експертиза на „Билдингс Одит ООД“ се явява критично важна за спасяването на инвестициите, преодоляването на институционалните откази и законовото финализиране на проектите на територията на цяла България.
Настоящият аналитичен доклад разглежда в изчерпателен детайл всички фази, нормативни изисквания, скрити рискове и стратегически решения при преустройството на тавани и мазета в жилищни обекти, предоставяйки категорична пътна карта за безопасно преминаване през административния процес.
Архитектурно-технически изисквания и нормативи за жилищни обекти
Преди да се инициира каквато и да е правна или административна стъпка, съществуващият обект трябва да бъде подложен на безкомпромисен технически одит (Due Diligence). Българското законодателство поставя стриктни минимални стандарти, на които едно помещение трябва да отговаря, за да бъде класифицирано и вписано като „жилище“. Този предварителен анализ предотвратява влагането на средства в обекти, които са нормативно неспасяеми.
Законът за устройство на територията, чрез разпоредбата на чл. 40, ал. 1, императивно дефинира функционалната структура на жилищния обект. За да бъде легализиран като такъв, таванът или мазето трябва задължително да разполага с напълно самостоятелен вход, който гарантира физическо отделяне от общите части и не допуска преминаване през други частни обекти. На следващо място, законът изисква наличието на най-малко едно жилищно помещение, предназначено за обитаване, което отговаря на всички санитарно-хигиенни норми за площ, кубатура и осветеност. Пространството трябва да осигурява възможност за приготвяне на храна чрез обособена кухня или кухненски бокс, като е допустимо те да бъдат пространствено свързани с дневния тракт.
Особен фокус в законодателството е поставен върху санитарните възли. Наличието на баня-тоалетна е абсолютно задължително, но чл. 40, ал. 2 от ЗУТ въвежда рестриктивното условие, че санитарни помещения над жилищно помещение или кухня се допускат само в жилището, което обслужват. Това означава, че при преустройство на таван, новата баня не може да бъде разположена директно над спалнята или дневната на съседа от долния етаж, освен ако не се касае за вътрешно преустройство на мезонет. Това ограничение често налага изключително сложни инженерни решения за изместване на ВиК трасетата, които специалистите на „Билдингс Одит ООД“ проектират с цел избягване на конфликти с етажната собственост и общинските власти. Не на последно място, жилището трябва да разполага със складово помещение, което може да бъде разположено както в самия обект (под формата на килер), така и извън него (избено или друго таванско помещение).
Един от най-честите нормативни проблеми при всяка промяна на статут на таван в жилище е изискването за минимална светла височина, дефинирано в Наредба №7. За стандартни жилищни помещения в нови сгради нормативът изисква светлата височина да бъде най-малко 2,60 метра. Зачитайки спецификата на подпокривните пространства обаче, законодателят допуска изключение: жилищните помещения в подпокривното пространство трябва да имат светла височина най-малко 2,30 метра в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 метра в най-ниската им част. Ако съществуващият таван не покрива тези геометрични параметри, той е правно неспасяем като жилище в текущия си габарит. В такива случаи единственото техническо решение е разработването на мащабен инвестиционен проект за повдигане на покривната конструкция и изграждане на надзид, което от своя страна променя силуетните очертания на сградата и изисква тежки съгласувателни процедури и абсолютно единодушие от страна на етажната собственост.
Наредба №7 въвежда и безкомпромисни изисквания към микроклимата, вентилацията и осветеността на обектите. Площта на прозорците за дневни помещения трябва да бъде най-малко една шеста от светлата площ на пода, докато за спални и кухни изискването е една седма. Проектантската практика показва, че при използване на горно осветление чрез покривни прозорци или капандури, нормативът позволява намаляване на изискуемата прозоречна площ с до 30 на сто, благодарение на по-високата ефективност на светлинния поток при наклонени плоскости. Изключително важно е да се отбележи и правилото за изложението: категорично се забранява изграждането на жилища, чието изложение е изцяло и само на североизток, северозапад или север. Доскоро инвеститорите заобикаляха това правило, като регистрираха подобни северни обекти под статута на „ателие за индивидуална творческа дейност“. След последните рестриктивни промени в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) обаче, общинските администрации вече отказват адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в обекти със статут на ателиета, което ги прави силно неликвидни на пазара.
| Нормативен параметър | Изискване за статут „Жилище“ | Изискване за статут „Ателие“ | Изискване за „Склад / Таван“ |
| Светла височина | 2,60 м (допуска се 2,30 м за 50% от площта при скосявания в подпокривно пространство) | 2,60 м (често се допускат компромиси при заварени положения) | Обикновено 2,20 – 2,40 м |
| Изложение на помещенията | Поне едно жилищно помещение не трябва да е изложено изцяло на север, северозапад или североизток | Допуска се изцяло северно изложение без рестрикции | Няма нормативни изисквания към изложението |
| Санитарен възел | Абсолютно задължителен (комбинирана баня и тоалетна или отделни помещения) | Задължителен според актуалните тълкувания на ЗУТ | Не е задължителен, често липсва |
| Осигуряване на паркомясто | Задължително осигуряване съгласно чл. 43 от ЗУТ | Задължително след последните изменения в ЗУТ | Не се изисква осигуряване на допълнително паркомясто |
| Адресна регистрация (ЗГР) | Позволява безпроблемна регистрация по постоянен и настоящ адрес | Масови откази за регистрация по постоянен адрес след 2021/2026 г. | Категорично не позволява никаква адресна регистрация |
Скрити рискове и санкции по ЗУТ: Цената на незаконното строителство
Най-пагубната грешка, която собствениците на недвижими имоти допускат, е инициирането на строително-монтажни работи (СМР) и преустройства без предварително одобрени строителни книжа и без официална промяна на предназначението на обекта. Българският законодател третира промяната на предназначението на съществуващ обект със същата строгост, с която третира изграждането на напълно нов строеж. Извършването на тези действия извън контрола на институциите крие колосални юридически и финансови рискове, които могат да доведат до пълна загуба на инвестицията.
Когато едно незаконно преустройство бъде констатирано, най-често вследствие на сигнал или жалба от недоволен съсед до общинската администрация или директно до РДНСК, механизмът на държавната принуда се задейства с пълна сила. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, всеки строеж или част от него се класифицира като незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, или при съществени отклонения от тяхното съдържание. При констатиране на подобно нарушение, инспекторите съставят Констативен акт, който служи като неоспорим фундамент за издаване на Заповед за спиране на строителството.
Ако нарушението е неотстранимо или инвеститорът откаже да премине през процедурата по узаконяване (която е възможна само при много специфични заварени положения), следва издаването на най-тежкия административен акт – Заповед за премахване на незаконен строеж и възстановяване на първоначалното фактическо положение. Възстановяването на премахнати носещи стени, демонтажът на незаконно изградени ВиК инсталации в общи части и възстановяването на пробити покривни плочи се извършва изцяло за сметка на нарушителя. При отказ за доброволно изпълнение на заповедта, премахването се осъществява принудително от органите на ДНСК, които впоследствие събират направените разходи чрез съдебно-изпълнителни производства.
В допълнение към административната принуда, нарушителите са субект на драстични финансови санкции. След въвеждането на еврото като официална валута в България от 1 януари 2026 г., санкциите по ЗУТ бяха автоматично преизчислени, като тежестта им остава безкомпромисна. За физически лица, съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, извършването на незаконен строеж или промяна на предназначение без изискуемите разрешения се наказва с глоба, варираща от 500 EUR до 2 500 EUR. Когато нарушенията са извършени от юридически лица или инвестиционни компании, чл. 237, ал. 1 от ЗУТ предвижда налагането на тежки имуществени санкции, които започват от 2 500 EUR и могат да достигнат до респектиращите 25 000 EUR. При системни нарушения или неизпълнение на издадени предписания, законодателството позволява тези санкции да се кумулират или да се налагат периодично до преустановяване на нарушението.
Дори в хипотезата, при която собственикът успее да избегне проверките на РДНСК по време на ремонта, незаконното преустройство създава перманентен юридически дефект на имота, който го прави напълно неликвиден на пазара. За изповядване на каквато и да е нотариална сделка е необходима актуална скица или схема на самостоятелния обект, издадена от АГКК. Ако фактическото състояние на обекта, предлаган като „жилище“, се разминава с документалното му състояние, където фигурира като „таван“ или „склад“, всеки нотариус е длъжен да откаже изповядването на сделката. Нещо повече, търговските банки категорично отказват ипотечно кредитиране за обекти с неизяснен статут или незаконни преустройства.
Опитите за узаконяване „постфактум“ след приключване на строителството са поставени под изключително рестриктивен режим. Законът позволява издаване на Удостоверение за търпимост само за сгради и преустройства, завършени преди историческия праг от март 2001 г., при условие че са отговаряли на действащите тогава или на настоящите строителни правила и норми. За всяко ново преустройство, режимът на „търпимост“ е категорично неприложим. Именно в такива критични ситуации експертите на „Билдингс Одит ООД“ анализират строителните архиви, събират доказателства за годината на изграждане (където това е приложимо) или разработват комплексни инвестиционни проекти за легализиране на статута по общия ред, предпазвайки инвеститорите от финансова разруха.
Правният казус със съгласието на етажната собственост (Чл. 38 и Чл. 185 от ЗУТ)
Процедурата по промяна на статут на таван в жилище никога не е изолиран акт; тя е неразривно свързана със Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и Закона за собствеността (ЗС). Практиката на „Билдингс Одит ООД“ недвусмислено показва, че междусъседските конфликти и институционализираните съпротиви от страна на етажната собственост са най-честата причина за спиране или окончателен провал на подобни проекти. Управлението на тези деликатни отношения изисква не само техническа, но и безупречна юридическа прецизност.
Фундаменталната стъпка в този процес е правилното дефиниране на юридическия статут на обекта, което диктува цялостната сложност на административната процедура. Една от най-масовите грешки е концептуалното смесване на понятията „подпокривно пространство“ и „тавански етаж“. Подпокривното пространство, съгласно разпоредбите на чл. 38 от Закона за собствеността, представлява пространството между последната етажна плоча и самата покривна конструкция. По своето естество то е обща част на сградата и принадлежи в идеални части на всички етажни собственици, като тази съсобственост е принудителна и неделима до края на жизнения цикъл на сградата. За да се преустрои такова общо пространство в самостоятелен жилищен обект, законът изисква абсолютно единодушие – 100% изрично писмено съгласие с нотариална заверка на подписите на всички етажни собственици за промяна на характера на общата част и последващо прехвърляне на идеалните части към новия собственик.
От друга страна, ако таванският етаж или конкретното помещение вече е надлежно описано в нотариалния акт като принадлежност към определен апартамент (например „апартамент, заедно с принадлежащото му таванско помещение №3“) или е обособено като самостоятелен обект (ателие), то представлява изключителна лична собственост на инвеститора. Дори в този облекчен сценарий обаче, преустройството в жилище неминуемо засяга инфраструктурата и общите части на цялата сграда. Тук влизат в сила стриктните правила на чл. 185 от ЗУТ, които категоризират изискванията за съгласие в няколко хипотези.
Първата хипотеза, регламентирана в чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, позволява извършване на преустройства без изричното съгласие на останалите собственици, но само при комулативното наличие на строго определени условия: преустройството не трябва да променя предназначението на общи части, не трябва да отнема общи помещения, не трябва да изменя съществено общите части на сградата, не бива да променя натоварването на строителната конструкция и свързването към съществуващите инсталации трябва да се осъществява единствено през обслужващи помещения. В суровата строителна реалност обаче, превръщането на един складов таван в модерно жилище почти винаги дерайлира от тези идеални условия.
Втората хипотеза изисква решение на Общото събрание (ОС) на етажната собственост, прието с обикновено мнозинство, когато се налага прекарването на нови инсталации през общи части, които не засягат помещения на отделни собственици. Типичен пример е пускането на нови вертикални щрангове за права и обратна вода през общото стълбище за захранване на новия тавански апартамент.
Най-тежката хипотеза, предвидена в чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, изисква изрично писмено съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Това абсолютно единодушие се изисква винаги, когато се завземат съществуващи общи части – например приобщаване на част от общия стълбищен коридор към площта на новото жилище. Нещо повече, Върховният административен съд и строителната практика са категорични, че извършването на надзидване или съществено изменение на покривната конструкция (която по презумпция е обща част) изисква 100% съгласие. Дори изграждането на капандури, промяната на скатните повърхности или изрязването на отвори в общата покривна плоча представляват съществено изменение, налагащо пълно единодушие сред съседите.
Опитът на експертите от „Билдингс Одит ООД“, придобит в безброй административни битки на територията на цяла България, доказва, че процесът по получаване на тези съгласия често ескалира в тежки търговски и междусъседски преговори. Нерядко непосредствените съседи (собствениците на жилищата директно под тавана) използват правото си на вето, за да блокират пробиването на плочата за нови ВиК връзки. В подобни критични моменти се прилагат утвърдени юридически механизми за компенсация – например поемане на ангажимент от страна на инвеститора за цялостен ремонт на общия покрив, подмяна на дограмата в стълбищната клетка или хидроизолация на сградата. Жизненоважно е всички подобни договорености да бъдат облечени в безупречна писмена форма с нотариална заверка, за да служат като непробиваемо доказателство пред общинските власти и при евентуални съдебни спорове. Липсата на такова споразумение е сигурна гаранция за подаване на жалба до РДНСК и последващо блокиране на обекта.
Необходимата проектна документация: Фази на инвестиционното проектиране
След успешното юридическо изчистване на собствеността и набавянето на изискуемите съгласия от етажната собственост, процесът навлиза в своята строго техническа фаза. Промяната на статут на таван в жилище изисква изработване, съгласуване и одобряване на пълен инвестиционен проект, тъй като процедурата пред закона е еквивалентна на издаването на разрешение за чисто нов строеж. Наивното схващане, че предоставянето на обикновена кадастрална скица и заявление за намерение са достатъчни, води единствено до бърз отказ от страна на главния архитект.
Ролята на главния архитект и инженерните специалисти от „Билдингс Одит ООД“ в тази фаза е от първостепенно значение, тъй като те консолидират и защитават пред институциите всички необходими проектни части. Архитектурната част започва с прецизно архитектурно заснемане на съществуващото положение и завършва с проект за преустройство, който аргументирано доказва пред общинската администрация, че новото разпределение напълно удовлетворява рестрикциите на ЗУТ и Наредба №7 по отношение на наличието на санитарни възли, светла височина, прозоречна площ и функционална свързаност.
Един от най-критичните елементи на инвестиционния проект е конструктивната част. При стари сгради, особено тези, изградени преди въвеждането на съвременните антисеизмични норми през 1980 г., добавянето на нови преградни зидове от тухли, полагането на тежки подови замазки, фаянсови облицовки в баните и внасянето на обзавеждане в таванското пространство драстично и опасно увеличава експлоатационното натоварване върху старата междуетажна плоча. Поради тази причина законът абсолютно задължава прикрепянето на мотивирано конструктивно становище, изготвено от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност (ППП). Това становище трябва да докаже чрез изчисления, че предвидените намеси не засягат конструктивни елементи и не намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на сградата. В случаите, когато архитектурният замисъл налага изрязване на отвори в плочата за изграждане на вътрешни стълби или се налага премахване и подмяна на носещи покривни греди, законодателят изисква изработването на пълен конструктивен проект, подлежащ на независим надзор.
Успоредно с архитектурата и конструкцията, инвестиционният проект трябва да включва детайлни части за ВиК и Електро инсталации. Тези проекти доказват по безспорен начин как новообособеното жилище ще бъде захранено с чиста вода, как ще се отвеждат отпадните води и как ще се осигури електрическо захранване без да се претоварва съществуващата мрежа на сградата. Тази проектна фаза трябва да бъде придружена от предварителни договори за присъединяване със съответните експлоатационни дружества (ВиК оператор и Електроразпределително дружество). Всяко самостоятелно жилище по смисъла на закона трябва да получи свои собствени, индивидуални партиди за комунални услуги.
Тъй като подпокривните пространства са изложени на най-екстремните температурни амплитуди в цялата сграда, проектната документация задължително включва част Енергийна ефективност и Топлотехническа оценка. Проектът трябва да предвиди интегрирането на солидна топлоизолация по покривните скатове и фасадните стени, съобразена с актуалните европейски и национални енергийни норми. При мащабни преустройства, които променят енергийния профил на сградата, законодателството може да изиска обследване и изготвяне на изцяло нов технически паспорт на строежа по реда на чл. 176а от ЗУТ.
Пълният комплект документация се внася в деловодството на съответната община, съгласува се с експлоатационните дружества и се разглежда от Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ). Процедурата кулминира с издаването на официално Разрешение за строеж. Всяка неточност в чертежите, липса на печат или неспазен норматив води до връщане на преписката и загуба на ценни месеци. Доверявайки този процес на „Билдингс Одит ООД“, инвеститорите си гарантират, че екип, който „говори езика на институциите“, ще поеме целия административен товар, предотвратявайки безкрайното лутане по гишета.
Финализиране на процеса: Въвеждане в експлоатация и АГКК
Издаването на Разрешение за строеж предоставя законното право за започване на строително-монтажните работи, но в никакъв случай не е финалът на процедурата. За да се превърне един строителен обект в легален недвижим имот, процесът на строителство трябва да бъде педантично документиран. По време на реализацията на преустройството се съставят задължителните протоколи и актове по време на строителството (Образци 7, 12, 14, 15). Изключително критичен е Акт Образец 14, с който се приема конструкцията, особено в случаите, когато са извършвани конструктивни интервенции по покрива или плочата.
След фактическото приключване на строителните дейности, новото жилище подлежи на процедура по въвеждане в експлоатация. Тъй като преустройствата на жилищни обекти в съществуващи сгради най-често се класифицират като строежи от пета категория, административната процедура приключва с издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация от главния архитект на съответната районна или общинска администрация, а не от ДНСК. Без този финален документ, обектът юридически продължава да фигурира като незавършен „строеж“ и нанасянето в него, както и ползването му по предназначение, представлява нарушение на ЗУТ.
Финалният, но абсолютно задължителен акорд в процеса на промяна на статут на таван в жилище, е отразяването на новосъздадения самостоятелен обект в Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Процедурата изисква архитектурно и геодезическо заснемане от правоспособен геодезист, който изготвя проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Този проект се депозира в АГКК със заявление за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Въз основа на одобрения проект, АГКК издава официална Схема на самостоятелен обект в сграда. В този момент новото жилище получава своя уникален 20-цифрен кадастрален идентификатор (например 68134.1895.290.4.5). Едва когато идентификаторът е генериран и обектът е вписан с правилното си предназначение, трансформацията е окончателно завършена. Инвеститорът вече разполага с напълно легален, ликвиден и безпроблемно продаваем недвижим имот, чиято пазарна стойност многократно надхвърля първоначалната инвестиция.
Често задавани въпроси (FAQ) от инвеститори и собственици
За да внесем максимална яснота в този сложен процес, експертите на „Билдингс Одит ООД“ обобщават отговорите на най-често срещаните казуси, с които се сблъскват собствениците на имоти в цяла България.
Мога ли да променя статута на тавана, ако височината му е само 2,10 метра? Погледнато строго през призмата на документацията – отговорът е категорично не. Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на територията въвежда неотменимо изискване за минимална светла височина от 2,30 метра в поне 50% от площта на помещението. За да реализирате преустройството, ще се наложи изработването на сложен инвестиционен проект за физическо повдигане на покрива или масивно изграждане на капандури. Тъй като това пряко засяга покривната конструкция (която е обща част на сградата), законът изисква 100% нотариално заверено съгласие от всички съседи в етажната собственост, което прави процеса изключително труден без професионална медиация и архитектурен надзор.
Мога ли да регистрирам постоянен адрес в обект със статут „Ателие“, вместо да инвестирам време и средства да го превръщам в „Жилище“? След последните рестриктивни промени в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), които влязоха в сила поетапно до 2026 г., общинските администрации в цялата страна масово и безкомпромисно отказват адресна регистрация (както за постоянен, така и за настоящ адрес) в обекти със статут на ателиета. Съдебната практика, потвърдена от редица решения на Административните съдилища, е категорична, че адресна регистрация се допуска само и единствено в обекти със статут „Жилище“. Тази промяна направи ателиетата силно неликвидни на пазара (например, млади семейства не могат да запишат децата си на детска градина по район), което прави промяната на статута в „Жилище“ критично важна за стойността на имота.
Трябва ли ми съгласие от съседите, ако в тавана вече са изградени баня и кухня от предишния собственик, но по документи имотът се води „склад“? Да, съгласие е абсолютно необходимо. Фактическото състояние на обекта няма никаква юридическа стойност, ако то не е подплатено с одобрени строителни книжа. Промяната на статута от „склад“ в „жилище“ представлява промяна на предназначението, която ЗУТ третира като съвършено нов строеж. Ако за легализирането на тези съществуващи инсталации се налага узаконяване на пробити плочи или прекарване на тръби за обратния канал през общите части на сградата до главния вертикален щранг, чл. 185 от ЗУТ изисква да предоставите решение на Общото събрание на етажната собственост или 100% съгласие при засягане на общи помещения.
Какви са реалните глоби, ако инспекторите установят, че вече съм ремонтирал тавана и живея в него без разрешителни документи? Санкциите са изключително тежки и могат да доведат до финансова разруха. РДНСК или общинската администрация ще издадат незабавно Заповед за забрана за ползване на обекта и Заповед за премахване на незаконното строителство. Финансовите глоби за физически лица варират между 500 и 2 500 евро, а ако дейностите са извършени чрез юридическо лице (фирма) – имуществените санкции скачат от 2 500 до внушителните 25 000 евро, които подлежат на принудително събиране чрез съдия-изпълнител. Най-болезнената част обаче е задължението да разрушите всичко изградено до момента и да възстановите старото положение изцяло за своя собствена сметка.
Мога ли да продам тавана чрез ипотечен кредит, докато тече бавната процедура по промяна на статута? Можете да прехвърлите собствеността върху обекта само и единствено в статута и състоянието, в които той фигурира в момента в регистрите на АГКК (т.е. като таван или складово помещение). Търговските банки категорично отказват да отпуснат стандартен жилищен ипотечен кредит за нежилищни или незаконно преустроени обекти. Това автоматично означава, че ще трябва да продадете имота на многократно по-ниска цена на купувач, разполагащ с налични средства в брой, който е склонен да поеме административния риск. Най-печелившият стратегически ход е да възложите на „Билдингс Одит ООД“ да финализира процедурата по узаконяване, след което да продадете имота като пълноценен, законен апартамент на максимална пазарна цена.
Имате административен проблем с вашия имот или застрашена сделка? Не позволявайте липсата на един документ да провали плановете ви. Свържете се с експертите на Билдингс Одит ООД за бързо решаване на казуса, където и да се намира имотът ви в България.
Нуждаете се от помощ? Вижте услугата ни за промяна на предназначение и преустройства, ориентировъчните цени или се свържете с нас за консултация.




